Featured In

This Issue

Удивителни живи вкаменелости

Всяка от двете снимки по-долу (предоставени ни от д-р Йоахим Шевен) показва две различни разновидности на двучерупковата мида Anadara.
living bivalve fossil bivalve
Жива Anadara Вкаменена Anadara
Можете ли да забележите разлика между вкаменените и живите представители на вида? Според еволюционистите и други привърженици на идеята за милиони години, разликата е около три милиона години – но те са идентични!

Дясната снимка представя две разновидности на вкаменена Anadara намерени в Италия в скали, за които се твърди, че са от периода Плиоцен. Мидата с леко разместени черупки се казва Anadara corbulides, а другата е Anadara natalensis. На снимката по-горе се виждат два абсолютно идентични живи образеца, които дори са подредени по същият начин. Представете си – от нас се очаква да повярваме, че са изминали три милиона години и не е настъпила никаква промяна и никаква “еволюция”, която да може да се наблюдава. Обърнете внимание, че :

  1. Мекотелите с черупка като тези дават много повече поколения и за много по-кратко време от хората. Броят поколения, които са се родили, предали са ДНК информацията си на следващото поколение и след това са умрели, трябва да е бил огромен.
  2. Всеки път, когато се появява ново поколение и ДНК се копира има възможност за появата на мутации (грешки при копирането, чрез които според еволюционистите напредва еволюцията). Креационистите също вярват, че мутациите могат да причинят промени, но те увреждат информацията причинявайки нейното намаляване или повреждане.
  3. С появата едно след друго на милиони поколения от тези мекотели с черупка и присъствието на мутации са били налице и най-различни видове натиск от страна на заобикалящата ги среда като промяната на условията, хищниците, борбата за оцеляване и т.н. Според еволюционистите процесът на естествен подбор протичащ под влиянието на изброените фактори би въздействал на мутациите, за да доведе до еволюционни промени. На практика е трудно да бъде побрано от умът ни да си представим, дори да е имало милиони години, как видовете са успели да избегнат дори минималната промяна пък дори и била тя в посока към дегенериране.

В действителност примерите като този са нещо обичайно. Много от тях са изложени в музеят за креационизъм LEBENDIGE VORWELT в Хаген-Хохенлимбург в Германия, който е ръководен от д-р Йоахим Шевен. Колекцията на музея от така наречените “живи вкаменелости” съдържа стотици образци. Експертите по вкаменелостите вече говорят съвсем открито и често за “стазис” като нещо обичайно, което се наблюдава при вкаменелостите. Това просто казано означава “да си останеш същият”, което от своя страна звучи като противоположното на еволюция.

Какво бихме очаквали да показват вкаменелостите ако се основаваме на сравнително скорошно сътворяване на света в рамките на шест дена и потоп със световни мащаби?

  • Някои същества, които откриваме във вкаменелостите ще бъдат донякъде по-различни от техните съвременни представители поради генетичните вариации вътре в рамките на вида от времето на потопа до днес, но те ще са все още представители на същият основен вид.
  • Някои същества, чиито вкаменелости откриваме не биха имали живи представители днес, защото изчезването на видове е реален факт от живота след навлизането в света на смъртта като наказание, но това не е еволюция.
  • Някои вкаменелости ще бъдат точно същите както и съвременните видове точно както е и в нашият пример, защото в действителност само няколко хиляди години разделят двата образеца, които показахме, а не милиони години.